-------
| bookZ.ru collection
|-------
| Ivan Vazov
|
| V tsarstvo na samodivite
-------
Иван Вазов
В ЦАРСТВОТО НА САМОДИВИТЕ
//-- (Лирико-фантастична поема) --//
Поздрав, Песни простодушни,
поздрав, Приказки дремливи,
вам, Поверия въздушни,
вам, Преданья мълчаливи,
вам, загадъчни създанья
на фантазия мъглява —
днес певецът ви се кланя,
царството ви посещава,
вашто царство тихо, волно,
де не може зло да влезне…
Дайте пропуск доброволно,
вий сте същества любезни;
та и аз не съм опасен,
аз съм странник беден, тъжен,
във предела ви прекрасен
ида днес обезоръжен.
Лъка си дома оставих
и на мщеньето кинжала,
нарочито там забравих
злобний бич на Ювенала,
и сарказмът безпощадни,
и иронията люта —
за почивка, мир отрадни
жеден съм във таз минута.
Доверете ми се вие,
гостолюбие ви прося,
аз във пътната вулия
лирата си само нося.
На границата от мене
падна злоба и безвярство,
с моя паспорт – вдъхновенье —
влазям в светлото ви царство.
От борби свирепи, кални
твар станах разбита, тъпа,
в ваште извори кристални
искам аз да се окъпя.
Да сдобия нова сила,
сърце младо, крила мощни,
вместо таз душа унила —
вдъхновения разкошни.
Искам в горската усоя
да послушам дивни песни
лирата си да настроя
по напевите чудесни.
И омаян да обидя
морски царюви палати.
И в пустинята да видя
вещиците хвърковати,
що над мойта люлка лепа
нявга са съвет държали
и с усмивка зла, свирепа
„Пей, люби, страдай!“ – казали.
И да видя как живеят
либни змеюве в грамади,
как си вилите люлеят
хоро в росните ливади;
как русалките свенливи
при реките се надпяват
и любовни самодиви
на деца си нянка дават.
Нявга аз съм ги познавал —
бях тогаз фиданка слаба —
и прехласнат съм внимавал
в чудния разказ на баба.
И летял съм в безпределен
мир от образи безплътни,
и сънят ми бе населен
с блянове чудесни, смътни.