Текст книги "Русско-болгарский язык в сказках для детей"

Русско-болгарский язык в сказках для детей

Составитель Ивелина Дюлгерова

Переводчик Ивелина Дюлгерова

© Ивелина Дюлгерова, перевод, 2025

ISBN 978-5-0065-2357-9

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

Русско-болгарский язык в сказках для детей
Книжка для детей, для изучения болгарского языка с русского

Введение

Дорогие ребята!

Эта книжка поможет вам выучить болгарский язык весело и интересно. В ней вы найдете любимые русские сказки, переведенные на болгарский язык.

Вы сможете не только читать сказки на болгарском языке, но и изучать новые слова и выражения. А чтобы вам было легче, в конце книжки есть словарик.

Читайте сказки, учите болгарский язык и получайте удовольствие!

Въведение

Скъпи деца!

Тази книжка ще ви помогне да научите български език весело и интересно. В нея ще намерите любимите си руски приказки, преведени на български език.

Ще можете не само да четете приказките на български език, но и да изучавате нови думи и изрази. А за да ви е по-лесно, в края на книжката има речник.

Четете приказките, учете български език и се забавлявайте!

Сказка 1 на русском языке

Сказка о репке

Дедка посадил репку.

Выросла репка большая-пребольшая.

Пошел дедка репку тянуть,

Тянет-потянет, вытянуть не может.

Позвал дедка бабку:

– Бабка, пойдем репку тянуть.

Пошли дедка с бабкой репку тянуть,

Тянут-потянут, вытянуть не могут.

Позвала бабка внучку:

– Внучка, пойдем репку тянуть.

Пошли дедка, бабка и внучка репку тянуть,

Тянут-потянут, вытянуть не могут.

Позвала внучка Жучку:

– Жучка, пойдем репку тянуть.

Пошли дедка, бабка, внучка и Жучка репку тянуть,

Тянут-потянут, вытянуть не могут.

Позвала Жучка кошку:

– Кошка, пойдем репку тянуть.

Пошли дедка, бабка, внучка, Жучка и кошка репку тянуть,

Тянут-потянут, вытянуть не могут.

Позвала кошка мышку:

– Мышка, пойдем репку тянуть.

Пошли дедка, бабка, внучка, Жучка, кошка и мышка репку тянуть,

Тянут-потянут – вытянули репку!

Приказка 1 на български език

Приказка за ряпата:

Дядото посадил ряпа.

Израснала ряпа голяма-преголяма.

Отишъл дядото ряпата да вади,

дърпа-дърпа, не може да я извади.

Повикал дядото бабата:

– Бабо, ела ряпата да вадим.

Отишли дядото и бабата ряпата да вадят,

дърпат-дърпат, не могат да я извадят.

Повикала бабата внучката:

– Внучко, ела ряпата да вадим.

Отишли дядото, бабата и внучката ряпата да вадят,

дърпат-дърпат, не могат да я извадят.

Повикала внучката Жучка:

– Жучке, ела ряпата да вадим.

Отишли дядото, бабата, внучката и Жучка ряпата да вадят,

дърпат-дърпат, не могат да я извадят.

Повикала Жучка котката:

– Котке, ела ряпата да вадим.

Отишли дядото, бабата, внучката, Жучка и котката ряпата да вадят,

дърпат-дърпат, не могат да я извадят.

Повикала котката мишката:

– Мишке, ела ряпата да вадим.

Отишли дядото, бабата, внучката, Жучка, котката и мишката ряпата да вадят,

дърпат-дърпат – извадили ряпата!

Сказка 2 на русском языке

Колобок

Жили-были старик со старухой. Испекла старуха колобок, положила его на окошко студить. А колобок взял и покатился – с окна на лавку, с лавки на пол, по полу к двери, через порог – и в сени, из сеней на крыльцо, с крыльца на двор, со двора за ворота – и покатился по дорожке.

Катится колобок, а навстречу ему заяц:

– Колобок, колобок, я тебя съем!

– Не ешь меня, заяц, я тебе песенку спою:

Я колобок, колобок,

По амбару метён,

По сусекам скребён,

На сметане мешён,

В печку сажён,

На окошке стужён.

Я от дедушки ушёл,

Я от бабушки ушёл,

От тебя, зайца, нехитро уйти.

И покатился колобок дальше. Катится, а навстречу ему волк:

– Колобок, колобок, я тебя съем!

– Не ешь меня, волк, я тебе песенку спою…

И дальше покатился. Катится, а навстречу ему медведь:

– Колобок, колобок, я тебя съем!

– Не ешь меня, медведь, я тебе песенку спою…

И снова покатился. Катится, а навстречу ему лиса:

– Колобок, колобок, я тебя съем!

– Не ешь меня, лиса, я тебе песенку спою…

Спела лиса песенку, а колобок и рад стараться:

– А теперь, лисонька, сядь на пенёк, да послушай мою песенку ещё разок.

Села лиса на пенёк, а колобок ей на нос – и запел свою песенку. Лиса обрадовалась, закрыла глаза и стала слушать. А колобок прыг с пенька – и покатился дальше. Катится, катится, а лиса за ним. Катится колобок по лесу, а навстречу ему охотники:

– Колобок, колобок, мы тебя съедим!

– Не ешьте меня, охотники, я вам песенку спою…

Только колобок хотел песенку спеть, как охотники его – бац! – и съели.

Приказка 2 на български език

Питката

Живели дядо и баба. Изпекла бабата една питка, сложила я на прозореца да изстива. А питката взела, че се търкулнала – от прозореца на пейката, от пейката на пода, по пода към вратата, през прага – и в антрето, от антрето на верандата, от верандата на двора, от двора през портата – и се търкулнала по пътеката.

Търкаля се питката, а срещу нея заекът:

– Питке, питке, ще те изям!

– Не ме яж, зайче, ще ти изпея песничка:

Аз съм питка, питка,

По хамбара метена,

По сандъците стъргана,

Със сметана месена,

В пещ печена,

На прозореца охладена.

От дядо избягах,

От баба избягах,

От теб, зайче, не е трудно да избягам.

И се търкулнала питката нататък. Търкаля се, а срещу нея вълкът:

– Питке, питке, ще те изям!

– Не ме яж, вълчо, ще ти изпея песничка…

И пак се търкулнала. Търкаля се, а срещу нея мечката:

– Питке, питке, ще те изям!

– Не ме яж, мечке, ще ти изпея песничка…

И отново се търкулнала. Търкаля се, а срещу нея лисицата:

– Питке, питке, ще те изям!

– Не ме яж, лисичке, ще ти изпея песничка…

Спела лиса песенку, а колобок и рад стараться:

Изпяла на лисицата песничката, а питката се радва на старанието си:

– А сега, лисичке, седни на пънчето и послушай още веднъж песента ми.

Седнала лисицата на пънчето, а питката й на носа – и запяла своята песничка. Лисицата се зарадвала, затворила очи и започнала да слуша. А питката скочила от пънчето – и се търкулнала нататък. Търкаля се, търкаля се, а лисицата след нея. Търкаля се питката из гората, а срещу нея ловците:

– Питке, питке, ще те изядем!

– Не ме яжте, ловци, ще ви изпея песничка…

Само питката поискала да изпее песничката, когато ловците – бам! – и я изяли.

Сказка 3 на русском языке

Теремок

Стоит в поле теремок. Бежит мимо мышка-норушка. Увидела теремок, остановилась и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Никто не живет.

– А я тут буду жить.

Влезла мышка в теремок и стала в нем жить. Бежит мимо лягушка-квакушка.

Увидела теремок, остановилась и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Я, мышка-норушка. А ты кто?

– А я лягушка-квакушка.

– Иди ко мне жить.

Влезла лягушка в теремок. Стали они вдвоем жить. Бежит мимо зайчик-побегайчик. Увидел теремок, остановился и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Я, мышка-норушка.

– Я, лягушка-квакушка. А ты кто?

– А я зайчик-побегайчик.

– Иди к нам жить.

Влез зайчик в теремок. Стали они втроем жить. Бежит мимо лисичка-сестричка. Увидела теремок, остановилась и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Я, мышка-норушка.

– Я, лягушка-квакушка.

– Я, зайчик-побегайчик. А ты кто?

– А я лисичка-сестричка.

– Иди к нам жить.

Влезла лисичка в теремок. Стали они вчетвером жить. Бежит мимо волчок-серый бочок. Увидел теремок, остановился и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Я, мышка-норушка.

– Я, лягушка-квакушка.

– Я, зайчик-побегайчик.

– Я, лисичка-сестричка. А ты кто?

– А я волчок-серый бочок.

– Иди к нам жить.

Влез волчок в теремок. Стали они впятером жить. Бежит мимо медведь косолапый. Увидел теремок, остановился и спрашивает:

– Теремок-теремок! Кто в теремочке живет?

– Я, мышка-норушка.

– Я, лягушка-квакушка.

– Я, зайчик-побегайчик.

– Я, лисичка-сестричка.

– Я, волчок-серый бочок. А ты кто?

– А я медведь косолапый.

– Иди к нам жить.

Влез медведь в теремок. Да такой он большой, что теремок затрещал и развалился. И все звери разбежались кто куда.

Приказка 3 на български език

Къщичката

Стои на полето една къщичка. Минава покрай нея мишлето-дупчица. Видяло къщичката, спряло се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Никой не живее.

– А аз тук ще живея.

Влязло мишлето в къщичката и започнало да живее в нея. Минава покрай нея жабчето-квакачка. Видяло къщичката, спряло се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Аз, мишлето-дупчица. А ти кой си?

– Аз съм жабчето-квакачка.

– Ела при мен да живеем.

Влязло жабчето в къщичката. Започнали да живеят заедно. Минава покрай тях зайчето-тичайко. Видяло къщичката, спряло се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Аз, мишлето-дупчица.

– Аз, жабчето-квакачка. А ти кой си?

– Аз съм зайчето-тичайко.

– Ела при нас да живеем.

Влязло зайчето в къщичката. Започнали да живеят тримата. Минава покрай тях лисичката-сестричка. Видяла къщичката, спряла се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Аз, мишлето-дупчица.

– Аз, жабчето-квакачка.

– Аз, зайчето-тичайко. А ти коя си?

– Аз съм лисичката-сестричка.

– Ела при нас да живеем.

Влязла лисичката в къщичката. Започнали да живеят четиримата. Минава покрай тях вълчето-сивогръбко. Видяло къщичката, спряло се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Аз, мишлето-дупчица.

– Аз, жабчето-квакачка.

– Аз, зайчето-тичайко.

– Аз, лисичката-сестричка. А ти кой си?

– Аз съм вълчето-сивогръбко.

– Ела при нас да живеем.

Влязло вълчето в къщичката. Започнали да живеят петимата. Минава покрай тях мечокът-тромавко. Видял къщичката, спрял се и пита:

– Къщичке, къщичке! Кой в къщичката живее?

– Аз, мишлето-дупчица.

– Аз, жабчето-квакачка.

– Аз, зайчето-тичайко.

– Аз, лисичката-сестричка.

– Аз, вълчето-сивогръбко. А ти кой си?

– Аз съм мечокът-тромавко.

– Ела при нас да живеем.

Влязъл мечокът в къщичката. Но бил толкова голям, че къщичката се разпукала и се разпаднала. И всички животни се разбягали кой накъдето види.

Сказка 4 на русском языке

Заюшкина избушка

Жили-были заяц и лиса. У зайца была избушка от дерево, а у лисы – ледяная.

Пришла весна, у лисы избушка растаяла, и она попросилась к зайцу:

– Пусти меня, зайчик, переночевать.

– Заходи, лисонька, только не выгоняй меня.

Лиса зашла в избушку и выгнала зайца. Заяц пошел в лес и встретил петуха:

– Петушок, петушок, лиса меня из избушки выгнала.

– Не плачь, зайчик, я тебе помогу.

Петушок пришел к избушке и запел:

– Ку-ка-ре-ку! Иду лису бить!

Лиса испугалась и выскочила из избушки. Заяц и петушок вошли в избушку и стали в ней жить.

Приказка 4 на български език

Зайковата къщичка

Живели заек и лисица. Заекът имал къщичка от дърво, а лисицата – от лед. Дошла пролетта, къщичката на лисицата се стопила и тя помолила заека:

– Пусни ме, зайче, да пренощувам.

– Влизай, лисичке, само не ме изгонвай.

Лисицата влязла в къщичката и изгонила заека. Заекът отишъл в гората и срещнал петела:

– Петле, петле, лисицата ме изгони от къщичката.

– Не плачи, зайче, аз ще ти помогна.

Петелът отишъл до къщичката и изпял:

– Ку-ку-ри-гу! Идвам да бия лисицата!

Лисицата се изплашила и изскочила от къщичката. Заекът и петелът влезли в къщичката и започнали да живеят в нея.

Сказка 5 на русском языке

Маша и медведь

Жила-была девочка Маша. Однажды она пошла в лес за грибами и ягодами и заблудилась. Долго бродила она по лесу и вышла к избушке. Дверь была открыта, Маша вошла в избушку и видит: на столе стоит еда, а на лавке кто-то спи, накрывшись тулупом.

Маша села за стол и съела всю кашу, выпила всё молоко, а потом легла на кровать и уснула. А когда проснулась, увидела перед собой медведя. Медведь заревел и говорит:

– Кто это ел мою кашу и пил моё молоко? Кто это спал на моей кровати?

Маша испугалась и говорит:

– Это я, Маша.

– А как ты сюда попала?

– Я в лесу заблудилась и вышла к твоей избушке.

Медведь пожалел Машу и не стал её есть. Он накормил её обедом и оставил у себя жить. Маша стала по хозяйству помогать: печку топила, обед готовила, за порядком следила.

Однажды Маша захотела домой. Медведь опечалился, но отпустил её. Маша пошла домой и больше в лес одна не ходила.

Приказка 5 на български език

Маша и мечката

Живяло едно момиченце на име Маша. Един ден то отишло в гората за гъби и горски плодове и се загубило. Дълго бродило то из гората и стигнало до една къщичка. Вратата била отворена, Маша влязла в къщичката и вижда: на масата има храна, а на пейката някой спи, завито с кожух.

Маша седнала на масата и изяла цялата каша, изпила цялото мляко, а после легнала на леглото и заспала. А когато се събудила, видяла пред себе си една мечка. Мечката изревала и казала:

– Кой е ял кашата ми и е пил млякото ми? Кой е спал на леглото ми?

Маша се изплашила и казала:

– Аз съм, Маша.

– А как попадна тук?

– Загубих се в гората и стигнах до твоята къщичка.

Мечката се смилила над Маша и не я изяла. Нахранила я с обяд и я оставила да живее при нея. Маша започнала да помага в къщи: палела печката, готвела обяд, поддържала реда.

Един ден Маша поискала да се прибере вкъщи. Мечката се натъжила, но я пуснала. Маша се прибрала вкъщи и повече не ходила сама в гората.

Сказка 6 на русском языке

Гуси-лебеди

Жили-были муж и жена. Была у них дочка да сынок маленький. Вот однажды собрались муж и жена на работу, а дочке наказали:

– Не ходи со двора, смотри за братцем.

А дочка ослушалась, побежала на улицу и оставила братца одного. Прилетели гуси-лебеди, подхватили мальчика и унесли к Бабе-Яге.

Вернулись родители, а сына нет. Дочка им все рассказала. Отец с матерью стали искать сына, но нигде его не нашли. Тогда сестра побежала искать братца.

Долго она бежала, увидела печку.

– Печка, печка, скажи, куда гуси-лебеди полетели?

– Съешь моего ржаного пирожка, тогда скажу.

Девочка съела пирожок, и печка ей сказала, куда гуси-лебеди полетели.

Бежит девочка дальше, видит яблоню.

– Яблоня, яблоня, скажи, куда гуси-лебеди полетели?

– Съешь мое лесное яблочко, тогда скажу.

Девочка съела яблочко, и яблоня ей сказала, куда гуси-лебеди полетели.

Бежит девочка дальше, видит речку.

– Речка, речка, скажи, куда гуси-лебеди полетели?

– Съешь мой кисель с молоком, тогда скажу.

Девочка съела кисель, и речка ей сказала, куда гуси-лебеди полетели.

Прибежала девочка к избушке Бабы-Яги. Видит, брат ее сидит на лавочке, играет золотыми яблочками. Девочка схватила братца и побежала домой.

А гуси-лебеди летят за ними и кричат:

– Гуси-гуси! Га-га-га! Девочка братца унесла!

Девочка прибежала к речке:

– Речка, речка, спрячь нас!

Речка ее спрятала под бережком.

Гуси-лебеди не нашли девочку с братцем и улетели.

Девочка прибежала к яблоне:

– Яблоня, яблоня, спрячь нас!

Яблоня ее спрятала под своими ветвями.

Гуси-лебеди не нашли девочку с братцем и улетели.

Девочка прибежала к печке:

– Печка, печка, спрячь нас!

Печка ее спрятала в своем устье.

Гуси-лебеди не нашли девочку с братцем и улетели.

Прибежала девочка домой с братцем, а родители обрадовались и стали их обнимать и целовать.

Приказка 6 на български език

Гъските-лебеди

Живели мъж и жена. Имали дъщеря и малко момченце. Един ден мъжът и жената тръгнали на работа, а на дъщерята казали:

– Не излизай от двора, гледай братчето си.

Но дъщерята не послушала, изтичала на улицата и оставила братчето си само. Прилетели гъските-лебеди, грабнали момченцето и го отнесли при Баба Яга.

Върнали се родителите, а синът им го няма. Дъщеря им им разказала всичко. Бащата и майката започнали да търсят сина си, но никъде не го намерили. Тогава сестрата тръгнала да търси братчето си.

Дълго тичала тя, видяла една печка.

– Печко, печко, кажи ми къде са отлетели гъските-лебеди?

– Из яж моя ръжен пай, тогава ще ти кажа.

Момиченцето изяло пая и печката му казала къде са отлетели гъските-лебеди.

Тича момиченцето по-нататък, вижда една ябълка.

– Ябълко, ябълко, кажи ми къде са отлетели гъските-лебеди?

– Из яж моята горска ябълка, тогава ще ти кажа.

Момиченцето изяло ябълката и ябълката му казала къде са отлетели гъските-лебеди.

Тича момиченцето по-нататък, вижда една река.

– Реко, реко, кажи ми къде са отлетели гъските-лебеди?

– Из яж моя кисел с мляко, тогава ще ти кажа.

Момиченцето изяло кисела и реката му казала къде са отлетели гъските-лебеди.

Притичало момиченцето до къщичката на Баба Яга. Вижда, братчето й седи на пейката и си играе със златни ябълки. Момиченцето грабнало братчето си и хукнало към вкъщи.

А гъските-лебеди летят след тях и викат:

– Гъски-гъски! Га-га-га! Момиченцето отнесе братчето си!

Момиченцето притичало до реката:

– Реко, реко, скрий ни!

Реката я скрила под брега.

Гъските-лебеди не намерили момиченцето с братчето й и отлетели.

Момиченцето притичало до ябълката:

– Ябълко, ябълко, скрий ни!

Ябълката я скрила под клоните си.

Гъските-лебеди не намерили момиченцето с братчето й и отлетели.

Момиченцето притичало до печката:

– Печко, печко, скрий ни!

Печката я скрила в устата си.

Гъските-лебеди не намерили момиченцето с братчето й и отлетели.

Притичало момиченцето вкъщи с братчето си, а родителите им се зарадвали и започнали да ги прегръщат и целуват.

Сказка 7 на русском языке

Кот, петух и лиса

Жили-были кот, петух и лиса. Кот и петух жили в избушке, а лиса в лесу, в своей норе. Вот однажды лиса захотела полакомиться петушком. Пришла она к избушке и говорит:

– Петушок, петушок, выгляни в окошко!

– Нет, не выгляну, – отвечает петушок. – Ты меня съесть хочешь.

Лиса говорит:

– Не бойся, петушок, я тебя не съем. Я тебе песенку спою.

Петушок выглянул в окошко, а лиса как прыгнет – и схватила его. Кот выскочил из избушки и давай лису царапать и кусать. Лиса петушка выпустила и убежала.

Пришла лиса в другой раз к избушке и говорит:

– Петушок, петушок, выгляни в окошко!

– Нет, не выгляну, – отвечает петушок. – Ты меня съесть хочешь.

Лиса говорит:

– Не бойся, петушок, я тебя не съем. Я тебе сказку расскажу.

Петушок выглянул в окошко, а лиса как прыгнет – и схватила его. Кот выскочил из избушки и давай лису царапать и кусать. Лиса петушка выпустила и убежала.

Пришла лиса в третий раз к избушке и говорит:

– Петушок, петушок, выгляни в окошко!

– Нет, не выгляну, – отвечает петушок. – Ты меня съесть хочешь.

Лиса говорит:

– Не бойся, петушок, я тебя не съем. Я тебе зернышек принесла.

Петушок выглянул в окошко, а лиса как прыгнет – и схватила его. Кот выскочил из избушки и давай лису царапать и кусать. Лиса петушка выпустила и убежала.

Больше лиса к избушке не приходила.

Приказка 7 на български език

Котката, петелът и лисицата

Живели котка, петел и лисица. Котката и петелът живеели в една къщичка, а лисицата в гората, в своята дупка. Един ден лисицата поискала да похапне петела. Отишла тя до къщичката и казала:

– Петел, петел, надникни през прозорчето!

– Не, няма да надникна, – отговорил петелът. – Ти искаш да ме изядеш.

Лисицата казала:

– Не се бой, петел, няма да те изям. Ще ти изпея песничка.

Петелът надникнал през прозорчето, а лисицата скочила и го хванала. Котката изскочила от къщичката и започнала да драска и хапе лисицата. Лисицата пуснала петела и избягала.

Дошла лисицата друг път до къщичката и казала:

– Петел, петел, надникни през прозорчето!

– Не, няма да надникна, – отговорил петелът. – Ти искаш да ме изядеш.

Лисицата казала:

– Не се бой, петел, няма да те изям. Ще ти разкажа приказка.

Петелът надникнал през прозорчето, а лисицата скочила и го хванала. Котката изскочила от къщичката и започнала да драска и хапе лисицата. Лисицата пуснала петела и избягала.

Дошла лисицата трети път до къщичката и казала:

– Петел, петел, надникни през прозорчето!

– Не, няма да надникна, – отговорил петелът. – Ти искаш да ме изядеш.

Лисицата казала:

– Не се бой, петел, няма да те изям. Донесла съм ти зрънца.

Петелът надникнал през прозорчето, а лисицата скочила и го хванала. Котката изскочила от къщичката и започнала да драска и хапе лисицата. Лисицата пуснала петела и избягала.

Повече лисицата не идвала до къщичката.

Сказка 8 на русском языке

Лисичка со скалочкой

Шла лисичка по дорожке и несла скалочку. Встретился ей волк:

– Лисичка-сестричка, куда идешь?

– Иду пироги печь.

– Возьми и меня с собой.

– Пойдем.

Пошли они вместе. Идут, идут и видят – избушка стоит. Вошли в избушку, а там старушка лежит. Лисичка положила скалочку на лавку, а сама села на печку пироги печь.

Волк говорит:

– Лисичка-сестричка, дай мне пирожок.

– Испекутся – дам.

А лисичка печет пирожки и все сама ест. Волк просит, просит, а лисичка ему не дает. Рассердился волк и съел старушку.

Лисичка испугалась, выскочила из избушки и побежала домой. А волк за ней. Лисичка бежала, бежала и прибежала к своей норке. Волк хотел в норку залезть, но не смог – он был слишком большой.

Лисичка в норку юркнула и дверку за собой закрыла. А волк остался ни с чем.