Текст книги "Георгий Димитров. Драматический портрет в красках эпохи"

²¹³ Там же. С. 1060–1063.

²¹⁴ Там же. С. 1067.

²¹⁵ Там же. С. 1084.

²¹⁶ Там же. С. 1089.

²¹⁷ ВКП(б), Коминтерн и Китай: Документы: В 5 т. М., 1994–2007. Т. V. С. 65–68.

²¹⁸ Там же. С. 33–34.

²¹⁹ Там же. С. 158–159.

²²⁰ РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 73, л. 46–47.

²²¹ Фирсов Ф. Вильгельм Пик и Георгий Димитров в борьбе за спасение жертв сталинских репрессий // Ежегодник германской истории. 1988. С. 165–171.

²²² Мужество против беззакония // Проблемы мира и социализма. 1989. № 7.

²²³ Георгий Димитров – выдающийся революционер и теоретик. М., 1982. С. 291.

²²⁴ Цит. по: Георгий Димитров – выдающийся деятель коммунистического движения. С. 241.

²²⁵ Димитров Г. Съч. 2 изд. Т. 11. С. 25–48.

²²⁶ Цит по: Баев Й. Социалдемокрация и антифашизъм: ключови дилеми в отношенията между Сталин и Димитров между двете световни войни. С. 67.

²²⁷ Stankova М. Georgi Dimitrov. A Biography. London, 2010. Р. 149.

²²⁸ ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С.432.

²²⁹ Черчилль У. Вторая мировая война: В 6 т. М., 1997. Т.1. С. 218.

²³⁰ Коминтернът и България (март 1919 – септ. 1944 г.): В 2 т. С., 2005. С. 967.

²³¹ Там же. С. 962–963.

²³² Stankova М. Bulgaria in British Foreign Policy, 1943–1949. London, 1999. P. 57–60.

²³³ Димитров Г. Съч. T. 11. С. 49–67.

²³⁴ Коминтерн и Вторая мировая война: В 2 ч. М., 1994–1998. Ч. 2. С. 93.

²³⁵ Черчилль У. Вторая мировая война. Т. 3. С. 192–193.

²³⁶ Гиренко Ю. Сталин – Тито. С. 94–95.

²³⁷ Винаров И. Бойцы тихого фронта. С., 1987. С. 325.

²³⁸ ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 536–538.

²³⁹ Там же. С. 547.

²⁴⁰ Коминтерн и Вторая мировая война. Ч. 2. С. 184–185.

²⁴¹ Фирсов Ф. Секретные коды истории Коминтерна. С. 439.

²⁴² Там же. С. 411.

²⁴³ ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 556–557.

²⁴⁴ Там же. С. 605–606.

²⁴⁵ Даскалов Д. Жан съобщава: Задграничното бюро и антифашистката борба в България 1941–1944. С., 1991. С. 112–196.

²⁴⁶ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1765, л. 8–9, 13–14.

²⁴⁷ Коминтерны и България. С. 965.

²⁴⁸ Димитров и Сталин. С. 314–318.

²⁴⁹ Воспоминания о Георгии Димитрове. С. 184–185.

²⁵⁰ ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 669–672.

²⁵¹ РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 195, д. 1, л. 53.

²⁵² ВКП(б), Коминтерн и Китай. Т. V. С. 686–690.

²⁵³ РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 92, л. 62–63.

²⁵⁴ Цит. по: Валева Е. Репрессии против болгарских политэмигрантов в СССР и Коминтерн // България в сферата на съветските интереси. С. 336.

²⁵⁵ РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 74, д. 77, л. 12.

²⁵⁶ Там же. Оп. 74, д. 81, л. 1.

²⁵⁷ Цит. по: Адибеков Г. и др. Организационная структура Коминтерна. С. 235–236.

²⁵⁸ Цит. по: Коминтерн и Вторая мировая война. Ч. 2. С. 84.

²⁵⁹ Гиренко Ю. Сталин – Тито. С. 142–143.

²⁶⁰ Джилас М. Лицо тоталитаризма. М., 1992. С. 31–38.

²⁶¹ Димитров Г. Избр. произв. Т. 2. С. 405–420.

²⁶² НМГД. А-438.

²⁶³ Цит. по: Великая победа: В 15 т. М., 2015. Т. 13. С. 169.

²⁶⁴ НМГД. А-547а.

²⁶⁵ Тошкова В. България – своенравният съюзник на Третия райх. С., 1992. С. 157–260.

²⁶⁶ Димитров Г. Избр. произв. Т. 2. С. 432–433.

²⁶⁷ Сталин и българският комунизъм. С., 2002. С. 151–152.

²⁶⁸Жуков Г. Воспоминания и размышления: В 3 т. М., 1985. Т. 3. С. 160–164.

²⁶⁹ Коминтернът и България. С. 1125.

²⁷⁰ Тошкова В. България – своенравният съюзник на Третия райх. С. 319.

²⁷¹ Ганчовский Н. Георгий Димитров, каким я его видел и запомнил: В 2 т. М., 1979. Т. 1. С. 13.

²⁷²]ДДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1765, л. 98-105.

²⁷³ Там же. Л. 106–108.

²⁷⁴ См об этом: Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения (септември 1944 – декември 1947) // България в сферата на съветските интереси. С. 312.

²⁷⁵ Черчилль У. Вторая мировая война. Т. 6. С. 127.

²⁷⁶ Там же. С. 123–124.

²⁷⁷ Сталин и българският комунизъм. С. 183–189.

²⁷⁸ Никова Г. Болгария между Германией и Советским Союзом // Человек на Балканах в эпоху кризисов и этнополитических столкновений XX в. С. 269.

²⁷⁹ Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения. С. 311–313.

²⁸⁰ Исусов М. Георги Димитров. Жизнен път и политически идеи. С., 2004. С. 343.

²⁸¹ Исусов М. Писма наТрайчо Костов до Георги Димитров (1944–1945 г.) // ИДА. 1998. № 69. С. 75–148.

²⁸² ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1743, л. 1–5.

²⁸³ Цит. по: Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С., 1999. С. 219.

²⁸⁴ Восточная Европа в документах российских архивов, 1944–1953 г.: В 2 т. Новосибирск, 1997. Т. 1. С. 146.

²⁸⁵ Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 219.

²⁸⁶ Джилас М. Лицо тоталитаризма. С. 86.

²⁸⁷ Цит. по: Исусов М. Георги Димитров. С. 367.

²⁸⁸ Волокитина Т. Болгария на этапе народной демократии (1944–1948) // Болгария в XX веке. С. 306.

²⁸⁹ Восточная Европа в документах российских архивов Т. 2. С. 150.

²⁹⁰ Там же. С. 152.

²⁹¹ Цит. по: Исусов М. Георги Димитров. С. 370.

²⁹² Баев Й. Проблеми на българо-съветски военнополитически отношения. С. 316.

²⁹³ Волокитина Т. Болгария на этапе народной демократии. С. 322.

²⁹⁴ Веков А., Гачев Д. Тайните на Коминтерна. С., 2007. С. 29.

²⁹⁵ НМГД. А-438; А-444; А-547а.

²⁹⁶ Баев Й. КГБ в България: сътрудничество между съветските и българските тайни служби, 1944–1991. С., 2009. С. 40; Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 228–233.

²⁹⁷ Баев Й. КГБ в България. С. 38; Исусов М. Сталин и България. С., 1991. С. 38.

²⁹⁸ Черчилль У. Мускулы мира. М., 2006. С. 481–488.

²⁹⁹ Сталин И.В. Соч. 2 изд. Т. 16. С. 12–14.

³⁰⁰ Спомени за Георги Димитров. С. 276–279.

³⁰¹ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 34–40.

³⁰² Стенографски дневници на XXVI Народното събрание. 1945. Кн 1.

³⁰³ Коларов В. Статии, дневници, речи, писма, спомени. Т. 2. С. 424–428.

³⁰⁴ ЦДЛ. Ф. 146Б. Он. 6, а. е. 345, л. 1–4.

³⁰⁵ Исусов М. Сталин и България. С. 177–178.

³⁰⁶ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 112–117.

³⁰⁷ Исусов М. Сталин и България. С. 66.

³⁰⁸ Баев Й. КГБ в България. С. 43.

³⁰⁹ Даскалов Д. Политическите убийства в новата история на България. С. 232–233.

³¹⁰ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 5, а. е. 6, л. 19–21.

³¹¹ Баев Й. Сталин и Димитров // Заря. 18.09.1991.

³¹² ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 765.

³¹³ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 207–226.

³¹⁴ Димитров Г. Съч. Т. 12. С. 412–428.

³¹⁵ Стенографски дневници на Великото народно събрание. С., 1947. Дял 1. Кн. 1. С. 69–180.

³¹⁶ Ленин В.И. ПСС. Т. 31, С. 145.

³¹⁷ Цит. по: Марчева И. Съветският модел в българската икономика // България в сферата на съветските интереси. С. 260.

³¹⁸ Димитров Г. Съч. Т. 12. С. 186–187.

³¹⁹ Синът на Георги Димитров – Бойко: За Сталин смърт на Георги Димитров бе предизвестна / http://epicenter.bg/.

³²⁰ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 7, а. е. 1044.

³²¹ Стенографски дневници на ВИС. С., 1947. Дял 2, кн. 1. С. 131.

³²² Исусов М. Сталин и България. С. 185.

³²³ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 7, а. е. 38.

³²⁴ Там же. Оп. 4, а. е. 639.

³²⁵ Там же. А. е. 898.

³²⁶ Там же. А. е. 902.

³²⁷ Стоянов В. Предсмъртните писма на Никола Д. Петков до Георги Димитров и Васил Коларов (19 август – 22 септември 1947 г.) // ИИ. 1991. № 5.

³²⁸ Писма на българските политически дейци до Георги Димитров (1944–1948) // ИИ. 1992. № 3. С. 112.

³²⁹ Энгельс Ф. Людвиг Фейербах и конец классической немецкой философии // Маркс К. и Энгельс Ф. Соч. 2 изд. М., 1961. Т. 21. С. 306.

³³⁰ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 94.

³³¹ Миланова С. Деформация представлений о болгаро-советской дружбе в годы социализма // Россия – Болгария: векторы взаимонимания. XVIII–XXI вв. М., 2010. С. 317.

³³² ЦДА. Ф. 1Б. On. 5, а. е. 17.

³³³ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 6, а. е. 38.

³³⁴ Ганчовский И. Георгий Димитров, каким я его видел и запомнил. Т. 2. С. 13.

³³⁵ Димитров Г. Съч. Т. 13. С. 361.

³³⁶ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 5, а. е. 19.

³³⁷ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 314–360.

³³⁸ Джилас М. Лицо тоталитаризма. С. 126.

³³⁹ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 458.

³⁴⁰ Там же. Оп. 5, а. е. 347.

³⁴¹ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 5, а. е. 24.

³⁴² Там же. Оп. 7, а. е. 1315, 1332, 1484; Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 458, 769; оп. 4, а. е. 643.

³⁴³ Ганчовский И. Георгий Димитров, каким я его видел и запомнил. Т. 2. С. 96–114.

³⁴⁴ Ленин В.И. ПСС. Т. 33. С. 34, 69–70.

³⁴⁵ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 6, а. е.564.

³⁴⁶ Исусов М. Сталин и България. С. 204–205.

³⁴⁷ Пети конгрес на Българската комунистическа партия 18–25 декември 1948 г. Стенографски протоколи. С., 1949. Част 1. С. 187–191.

³⁴⁸ Димитров Г. Избр. произв. Т. 3. С. 404–492.

³⁴⁹ Там же. С. 493–498.

³⁵⁰ Там же. С. 497–498.

³⁵¹ Исусов М. Последната година от живота на Трайчо Костов // ИИИ БКП. 1990. № 67. С. 45–122.

³⁵² Спомени за Георги Димитров. Т. 3. С. 231.

³⁵³ Ганчовски Н. Дните на Димитров, каквито ги видях и записах. С., 2002. С. 574.

³⁵⁴ Мясников А., Чазов Е. Я лечил Сталина: из секретных архивов СССР. М., 2011. С. 307–308.

³⁵⁵ ЦДА. Ф. 1Б. Оп. 5, а. е. 36.

³⁵⁶ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 276.

³⁵⁷ Исусов М. Последната година на Трайчо Костов. С., 1990. С. 65–67; Баев И. Истината за едно писмо // Учителско дело. 31.01.1990.

³⁵⁸ Баев И. КГБ в България. С. 47–49.

³⁵⁹ Чанков Г. Равносметката. С., 2000. С. 268.

³⁶⁰ ЦДА. Ф. 146Б. Оп. 2, а. е. 1687.

³⁶¹ Бащата, когото помня – Бойко Димитров // Жарава. 31.04 2014.

³⁶² Збарский И. Объект № 1. М., 2000. С. 211–213.